Целиакията е заболяване на тънкото черво. Известно е още под името глутенова ентеропатия или нетропическо спру. До не отдавна се мислеше, че честотата му е сравнително ниска. Оказва се обаче, че това съвсем не е така. За заболяването все повече се мисли, а и във връзка с по-добрата диагностика, все по-често тази диагноза бива поставяна.

Основната функция на тънкото черво е абсорбцията на хранителни вещества, витамини, минерали. За тази цел то е с изключително голяма площ събрана в малко пространство в коремната кухина – от една страна за това допринася дължината му, от друга – гънките на лигавицата, но най-голяма е ролята на въсите на тази лигавица. При целиакията патологичната находка е съсредоточена именно в тях.

Каква е причината?

Достатъчно данни са събрани, че в основата на заболяването стои имунологичен феномен, свързан с един протеин – глутена. Още по-точно с глиадина, до който се разгражда глутена при обработка в чревния тракт. Глиадинът се съдържа в пшеницата, а в ръжта, ечемика – глиадин-подобни протеини. Консумацията на хранителни продукти, съдържащи тези елементи активират болестта. По-рядко ефектът се наблюдава и при консумация на продукти от овес, който също съдържа глиадин-подобни белтъци.

Смята се, че имунната реакция е насочена към дълговерижния протеин, асоцииран с ензима тъканна трансглутаминаза в клетките на чревния епител. Тази реакция води до унищожаването на последните.

Търси се генетична и наследствена компонента в етиологията на глутеновата ентеропатия. В действителност при изследвания у роднини на пациенти не рядко се намират изменения. Генетиците асоциират с болестта някои белези в системата за тъканна съвместимост (HLA).

В резултат на възпалителни изменения в чревната лигавица, вилозната и повърхност изчезва, а това от една страна намалява абсорбционната площ, от друга храносмилането се опорочава във връзка със загубата на функцията на ензими, разположени в стената на епителните клетки. Колкото по-голяма е дължината на засегнатия участък, толкова по-изявена е и клиничната картина.

Какви са симптомите?

Клиничната изява на болестта може да започне във всяка една възраст. Симптомите са свързани непосредствено със смутеното усвояване на хранителните вещества, както и с извънчревните прояви на една хроничната малнутриция. Най-засегнато е усвояването на мазнините. В резултат се появяват усилена флатуленция (отделяне на газове), диария, коремни болки. Изхожданията са светли, диарични, със зловонна миризма, тоалетната чиния остава мазна. По отношение на въглехидратите знчително е нарушено усвояването на лактозата, съдържаща се в млякото. Ензимът, който я разгражда се намира на стената на чревните клетки, поради което след унищожаването им, настъпва и лактозна непоносимост – утежняване клиниката при консумация на мляко. Такава е възможно да е налице първично във връзка с генетично заболяване, а съчетаването и с целиакия само задълбочава картината. Оплакванията при влошено усвояване на лактоза възникват при попадането и в дебелото черво, където нормалната флора вече разполага с ензима – следва повишено газообразуване и усилена секреция на вода поради осмотичния ефект на лактозата. Резултатът – болка, диария, метеоризъм и флатуленция.

В дългосрочен аспект основни са белезите на хронична малабсорбция. Лошото усвояване на хранителни вещества на първо място води до загуба на тегло. Липсата на адекватен прием на белтъци води до хипопротеинемия и отоци. Загубата на витамин В12 и желязо се изразява ванемичен синдром. Некачественото усвояване не калций и витамин Д се отразява на костите – остеопороза. Недостигът на витамин К води до склонност към кървенеПериферната невропатия, смутената сетивност, изтръпването, мравучкането, мускулната слабост са резултат от липсата на витамини от група В. За последната допринасят и ниското ниво на калия и магнезия. Малабсорбцията води до безплодие, до спонтанни аборти, смущения в менструацията.

Типичен за възрастта под една-две години е смутеният растеж. Децата са раздразнителни, не се хранят добре, не надават на тегло, забава се развитието им, смутена е и минерализацията на костите, затварянето на фонтанелата. Изявата започва с преминаването към преходна храна и включване в менюто им продукти с глутен.

При малко по-големи деца изявата на заболяването е с описаната картина от страна на чревния тракт. Те също стават раздразнителни, неспокойни, растежът им се забавя, отслабват. Лишаването от глутен-съдържащи храни може да спре клиничната картина за дълги години, тя да се появи отново във връзка със стресов момент.

Картината при възрастните е в рамките на гореописаната. Интересно е, че изяви може и изобщо да няма или да са налице само белези на хронична малнутриция. За латентна целиакия говорим тогава, когато след изявата и в детска възраст, дълго време клинични белези отсъстват. При тях се откриват абнормни антитела, но тънкочревната лигавица не е засегната. Рецидив се появява на средна възраст. При тихата форма са патологични и кръвния тест, и морфологичното изследване на чревната лигавица, но клиниката е бедна на симптоми.

Клиничната картина на целиакията може да бъде изключително разнообразна – от класическата изява, през тихото и латентно протичане, до атипичните и форми. Затова и диагнозата се поставя трудно в някои случаи.

Често при пациенти с глутеновата ентеропатия са налице и други заболявания – инсулин зависим диабет, автоимунен тиреоидит, ревматоиден артрит, системен лупус, рецидивираши язви в устната кухина. Глутенова свръхчувствителност се наблюдава и при едно булозно кожно заболяване – херпетиформен дерматит или болест на Дюринг.

Какви изследвания са необходими?

В серума на болните се откриват няколко вида антитела, някои срещу глиадина, други срещу собствени компоненти – антиендомизиумни и антитрансглутаминазни. Последните са с много висока специфичност и чувствителност. Анти-глиадиновите се използват предимно за контрол. Изследване на серума за антитела може да бъде направено при лица, които страдат от хронична диария със загуба на тегло и наличие на мазнини в изхожданията; лица, често оплакващи се от подуване на корема, газове; роднини на пациенти с глутенова ентеропатия; лица, при които не се установява причината за анемия; деца със смутен растеж; лица с автоимунни заболявания. Другият компонент на диагностичния подход е биопсията на тънкочревната лигавица. Тя се осъществява чрез горна ендоскопия.

В диагностичен план влизат още и други тестове за верификация на малабсорбцията – изследване на фекалии, тестове за абсорбция, общ протеин и албумин в серума, кръвна картина и електролити, протромбиново време за дефицит на витамин К и др.

Какво е лечението на заболяването?

На първо място в лечението е безглутеновата диета за цял живот. Необходимо е избягването на храни от пшеница, ечемик и ръж. Трябва да се знае, че и някои обработени продукти имат глутен – подправки като кетчуп, горчица, сосове, както и кремове, разтворимо кафе, полуфабрикати, колбаси и др. В медикаментите може да има глутен. От алкохола не е позволена бирата. Желателно е избягването на мляко и млечни продукти. Позволена еконсумацията на месо, риба, картофи, ориз, плодове и зеленчуци, както и на всички готови продукти, които носят етикет за липса на глутен в тях. Следващ компонент на терапията е добавянето на витамини и микроелементи за купиране на малабсорбцията.

Отговорът към безглутеновата диета обикновено е драматичен. Промяната настъпва много бързо. Причина за липсата на такава може да е нестриктното и спазване, приемът на глутен от неподозирани източници. Не е изключено придружаващо чревно заболяване или усложнена форма на целиакията. Съществува и резистентна форма на заболяването, при която диетата не води до лечебен ефект. В тези случаи се прибягва до кортикостероиди и имуносупресори. Нелекуваната глутенова ентеропатия води до неколкократно повишен риск от развитие на рак, изхождащ от лимфната тъкан на чревната система, както и от язвено възпаление на тънкото черво.

Източник:

www.puls.bg