Целиакията е заболяване на храносмилателната система, при което основното увреждане е локализирано в тънките черва. Болните имат непоносимост към белтък известен като глутен, който се съдържа в пшеницата, ръжта, ечемика и вероятно в овеса. Когато хората с това заболяване консумират продукти съдържащи глутен, тяхната имунна система предизвиква отговор, който уврежда тънкочревната лигавица. Резултатът е пълно заличаване на специфичните, микроскопични, подобни на пръстите на ръката образувания в просвета на тънкото черво, наричани тънкочревни вили. Чрез тях се осъществява усвояването на всички хранителни съставки. Ето защо болните с целиакия развиват белезите на тежко недохранване, независимо какво е количеството и качеството на приеманата от тях храна.
Тъй като увреждането на лигавицата на тънкото черво се причинява от собствената имунна система, болестта се приема за автоимунна. В същото време тя се причислява към групата чревни заболявания с нарушена абсорбция на хранителни вещества. Целиакията е известна още като целиакично шпру, нетропическо шпру, а у нас и като глутенова ентеропатия. Заболяването е генетично обусловено, което означава, че може да се открие и при други членове на семейството на болния. В някои случаи то може да се отключи в активната си форма от хирургически намеси, беменност, вирусни инфекции, стресови ситуации.

Симптоми
Целиакията може да се прояви по различни начини и в различна възраст- още в ранното детство, или по- късно, в зряла възраст. Един от факторите за по- ранна, или по- късна изява на болестта е дали и колко дълго детето е било кърмено; колкото по- дълго е продължило кърменето, толкова по- късно се изявява заболяването. Друг съществен фактор е възрастта в която е въведен глутенът, както и това в какво количество е приеман.
Оплакванията от страна храносмилателната система са обичайни, но не и задължителни. Например повечето болни имат хронична диария и коремни болки, но в други случаи раздразителност, или депресия могат да бъдат единствените прояви на заболяването. При децата раздразнителността, капризния и лош апетит, диарията, спадане на тегло и увеличеният корем се приемат за класически изяви на Целиакията.
Симптомите на Целиакията могат да включват една, или повече от следните прояви:
• Подуване на корема, съпроводено с болки
• Хронична диария
• Загуба на тегло
• Светли, често видимо мазни и лошо миришещи изпражнения
• Необяснима анемия
• Болки в костите, ставите
• Промени в настроението
• Спазми на мускулите
• Лесна уморяемост
• Силно забавен растеж и развитие на децата
• Гърчове
• Афти по устната лигавица
• Болезнен кожен обрив известен като Dermatitis Herpetiformis
• Загуба на зъбния емайл и промяна на цвета на зъбите
• Нарушения в менстуралния цикъл

Как се лекува?
Не са необходими скъпи специализирани терапии – строгата за съжалениескъпоструващa диета без глутен е единственото ефикасно лечение, което гарантира на болните от целиакия отлично правилно храносмилане, характеризиращо се с изчезване на клиничните симптоми, нормализиране на резултатите от кръвните тестове и възстановяване на нормалната структура на чревната лигавична мембрана (мукоза).
При генетично предразположени хора от всяка възраст приемането дори на малки количества храни, съдържащи глутен, отключва имунна реакция в тънките черва и причинява хронично възпаление.

Преимущества на диетата без глутен
Началото на диетата се съчетава с изчезването на клиничните симптоми, нормализирането на тестовете за антитела и възстановяване на нормалната структура на чревната лигавица както на болни от целиакия, аутизъм така и на хора спазващи безглутеновата диета. При лицата с типичните симптоми за няколко дена се наблюдава изразено подобрение в настроението и апетита, последвано от постепенно подобрение на диаричния синдром и при деца – възстановяване на растежа. Също така метаболитните оплаквания, като остеопороза и желязо дефицитната анемия, постепенно започват спонтанно да се поправят. Диетата, особено ако е възприета на ранен етап, намалява риска от хроничните усложнения, без обаче да сведе до нула вероятността от съпътстващи автоимунни заболявания.
• Червата се възстановяват до нормалното си състояние
• Хранителните в-ва се абсорбират и използват от организма напълно
• Наваксва се изгубеното тегло
• Възстановява се доброто психологическо и физическо състояние